ОБЩИНСКИ  СЪВЕТ  ГРАД  ТУТРАКАН
Мемориал " Военна гробница "
          Тутракан е един от най-старите и интересни градове по поречието на река Дунав
                                                                       Из историята на град Тутракан ...

Тутракан е един от най-старите и интересни градове по поречието на река Дунав. Намира се по средата на пътя между Русе  и Силистра  и отстои на приблизително 60 км от всеки от двата по-големи града. Градът е амфитеатрално разположен на стръмен хълм, който се спуска до Дунав. Самото лице на града е обърнато към реката, което ни говори за изначалната обвързаност на местните хора с Дунав. От най-дълбока древност хората по тези места са били най-умелите рибари и лодкостроители по цялото протежение на реката. Много археологически открития в района на Тутракан говорят за това, че районът е бил заселен още в най-древни времена. В началото на римското владичество тук е била построена крепост, наречена Трансмариска. Името означава „отвъд блатата”, като вероятно се има предвид разливът на Дунав западно от днешния град. Първоначално тук се заселват преселници от Мала Азия, както и италийски войници. Целта на селището и военното съоръжение била да укрепи и пази долнодунавската римска граница. Този статут Трансмариска има до VII век. Знае се, че през III век тук се установява XI Клавдиев легион, а през VI век Трансмариска е епископски център и значително голям и важен град. В началото на VII век градът и крепостта са разрушени при славянски и аварски нападения, но животът тук се връща през IX век, когато тук се заселват българите. За кратко в района се изгражда сериозна укрепителна система от землени валове и укрепления. Има хипотеза, че тук се е намирала важната за цар Симеон I крепост Мундрага. В края на X век градът заедно с цяла Североизточна България попада под византийска власт и още през следващото столетие животът тук отново замира, за да се възстанови с нови сили през XIII - XIV век. Съществуват средновековни карти от XIV век, изобразяващи града като важна крепост. За жалост през 1388 Тутракан отново попада в робство, този път Османско. Има няколко хипотези относно произхода на името Тутракан. Една от тях го свързва с името на римския град Тмутаракан, разположен по северното Черноморие. Името според тази хипотеза било донесено от руски преселници в началото на XIII век. Втората версия свързва наименованието с прабългарската дума тамантаркан - град на този, който пази. Третата хипотеза прави връзка между името Тутракан и владетелския род Тертеровци - Тертер-кан. По време на османското иго имперските управници няколко пъти укрепвали крепостта на Тутракан, тъй като, не без основание, смятали, че това е най лесната за преминаване точка на река Дунав и нейната слабост застрашава северната й граница. Именно тук през 1773 г. генерал-майор Суворов преминава с руската си войска от 700 души реката, щурмува крепостта и я превзема. След оттеглянето на руските воини турците отново влизат в Тутракан. По време на Възраждането Тутракан се проявява като град на будни и любознателни българи. Още през 1862 г. тук се създава първото светско училище, а църквата Св. Николай е построена и осветена през 1865 г. Именно при Тутракан през 1867 г. Дунав преминават четниците на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски. През 1876 г. по техните стъпки минава и четата на войводата Таньо Стоянов, за да се включи в Априлското въстание. Тутракан е освободен от турското робство през пролетта на 1878 г. След Освобождението градът се превръща в сериозен културен и стопански център. В началото на XX век тук е имало 6 училища и няколко печатници, които печатали голям процент от вестниците и книгите в страната. Риболовът и лодкостроителството традиционно били доста развити и в града повече от половината население се занимавало с тези два занаята. От 1913 г. до 1916 г. и след това от 1919 г. до 1940 г. градът се намира в границите на Румъния. През тези два периода развитието му почти е спряло, а голяма част от населението се изселва. Историческата битка за Тутракан, състояла се през 1916 година и до днес кара тутраканци да се гордеят с героизма и храбростта на дедите си. Български войски, предвождани от ген. Пантелей Киселов, успяват да върнат града в българските предели след битка, продължила 33 часа. Днес Тутракан е красив и спокоен град с много забележителности. Най-голямата гордост на града са останките на северната и южната стена на античната крепост Трансмариска. Единственият по рода си архитектурен резерват Рибарска махала  е запазил в автентичния им вид възрожденските къщи, в които някога са живели стотици рибарски семейства. Днес къщите ни разкриват бита и поминъка на тези хора, неразривно свързани с реката. Това е също и единственото в страната естествено обособило се рибарско селище. Естествено, разположено е на метри от брега на голямата река. Църквата Св. Николай е съградена през 1865 г. от дарения на местни хора. Изографисана е от тревненски майстори. За жалост при първата румънска окупация храмът е ограбен, служителите му са изгонени, а църковните книги на български са изгорени. Етнографският музей в града е мястото, където могат да се видят детайли от бита на тутраканци. Поради това, че животът на местните хора в огромна степен е бил обвързан с рибарството и лодкостроителството, днес по-голямата част от музея приютява експозиция, посветена на Дунавския риболов и лодкостроене. Мемориалният комплекс Военна гробница, построен на 8 км от града, е мястото, на което всяка година през първата неделя на септември се отдава почит на загиналите български и румънски войници по време на историческата битка за Тутракан. Първото честване е още през 1917 г - едва година след паметната битка. Днес комплексът е благоустроен, построен е параклис, парк, а алея на славата ни разкрива имената на загиналите воини. Друга забележителност е Теодоровата къща, в която днес се помещава историческият музей на Тутракан. Сградата е особено красива, построена в характерния за края на XIX век Виенски стил. Според местните хора е точно копие на сграда във Виена. Теодоровата къща е принадлежала на заможния търговец Димитър Теодоров, а сградата приютява музея от 1993 година. Около Тутракан има няколко природни забележителности, които приковават погледите на природолюбители от цял свят. Най-известната е блатната местност Калимок - Бръшлен, която е дом на много видове птици, някои от които застрашени от изчезване. Безспорно залезите в Тутракан са едни от най-красивите в България. Това е така заради речния разлив западно от града, чиито води улавят последните слънчеви лъчи. В Тутракан има няколко емблематични ежегодни събития, които не бива да се пропускат. Фестивалът на кайсията се провежда в началото на юли, а Денят на реката се празнува в края на август. И двата празника са съпроводени с много игри, състезания и конкурси. Празникът на града е на 21 септември - деня, в който градът е окончателно върнат в границите на България през 1940 година. В Тутракан има няколко добри хотела, както и ресторанти. Щом веднъж отидете там, не пропускайте да опитате от разнообразните рибни специалитети, между които най-добрата рибена чорба в България. Рибарската махала в Тутракан  е едно уникално по характера си място. Това е единственото рибарско селище в страната, което се е обособило естествено по поречието на голямата река. Намира се в североизточната част на Тутракан  и е разположено по протежение на крайбрежната ивица. Рибарската махала е архитектурен резерват с 48 сгради, паметници на културата. В началото на 90-те години на XX век по проект на Националния институт за паметниците на културата са реставрирани две от къщите, има планове и за възстановяването на трета сграда. Махалата е възникнала в средата на XIX век и това й придава възрожденския вид. Някои от къщите са построени преди 150 - 200 години и това ги прави особено ценни. В миналото жителите на Тутракан са се препитавали предимно с два занаята, и двата обвързани неразривно с близката река Дунав - това са рибарство и лодкостроителство. Най-умелите рибари са били тутраканци, а местните лодки били използвани по цялото българско поречие на голямата река. В началото на XX век в града е имало 7 работилници за лодки, а повече от половината население се занимавало с лов на риба. Двата периода, през които Тутракан  е бил в границите на Румъния - от 1913 г. до 1916 г. и след това от 1919 г. до 1940 г . - до известна степен нарушили традициите в местните занаяти, но не и тези в областта на риболова и строителството на лодки. По време на втората окупация с тези занаяти се препитавали предимно тутраканците от румънски произход, които съставлявали около 2/3 от населението на града. Българите се изхранвали със земеделие, обущарство, ковачество и др. Къщите в рибарската махала са два типа. Едните са построени върху каменни основи - маза, която е дълбока 1,5 - 2 метра. Този вид сгради имали само 2-3 стаи. Вторият тип къщи се характеризират с хоризонтално редените греди. За всички рибарски къщи е характерна липсата на двор - рибарите не се занимавали със земеделие. Във всеки дом на източната стена имало икона на Св. Никола, под която мъждукало кандило всеки път, когато стопанинът бил за риба. Най-много детайли от бита и живота на местните рибари и майстори на лодки могат да се видят в тутраканския етнографски музей. В Рибарската махала има хотел и ресторант, а съвсем наблизо се намира единствената останала лодкостроителница, която днес е модерна фабрика за лодки, малки яхти и водни колелета и работи с поръчки от цял свят.
История на Тутракан